Разказът на Аня Брет-Андрюс
За никого не е тайна, че по света има много майки, които по една или друга причина отглеждат сами децата си. Тези жени за достойни за възхищение, защото те единствени знаят колко е тежък пътя, през който им се налага да преминат, колко жертви е необходимо да правят и колко са щастливи всъщност, въпреки всичко това. Ние от екипа на Happy mama решихме да покажем уважението си към тези жени с един разказ. Ето го и него, разказът на Аня Брет-Андрюс.
“Искам да разкажа една малко тъжна и същевременно силна история, за една самотна майка, която е и моя най-добра приятелка. Това не е единственият такъв случай, защото съм сигурна, че има хиляди жени с подобни съдби.
 |
| Слингове Babylonia- www.Reia.bg |
Моята приятелка се омъжва още когато е на осемнадесет години, за девет години по-възрастен от нея мъж. Малко след като започват да живеят като семейство, тя разбира, че очаква дете. Седем месеца след това, време, в което тя се е вълнува и очаква раждането на рожбата си, получава разтърсваща новина- детето, за което се е молила и е чакала с нетърпение се оказва мъртво. Тя е сломена, но мъжът й реагира по доста по-различен начин и това се оказва, така да се каже, началото на края в техните отношения.
Пет години след загубата, моята приятелка отново забременява и ражда красиво и здраво момче, а девет месеца по-късно дарява съпруга си с още един син. И въпреки, че това семейство е благословено с живи и здрави деца, бракът им се движи по ръба. Приятелката ми прави всичко по силите си, за да запази този брак в името на децата. Две години по-късно тя разбира, че отново е бременна. Съпругът й не желае това дете, но въпреки това тази борбена жена решава да го роди, защото приема, че това е дар от Бога- красиво момиченце. За съжаление обаче, няколко месеца след като дъщеря им се ражда, техният брак тотално рухва, двамата се развеждат. В рамките на една година, бившият й вече съпруг се жени отново, а три години по-късно той напълно изчезва от живота им.
Изоставена, без никаква финансова подкрепа, тя прави всичко възможно да се свърже със съпруга си, надявайки се, че той ще поиска да се върне при семейството си. За съжаление тази стъпка й поднася нова трагедия-от полицията й казват, че бащата на децата й е мъртъв. От този момент нататък тя трябва да се грижи за трите си деца съвсем сама, да ги подкрепя в мъката им по бащата и същевременно да се бори със собствената си скръб.
За приятелката ми е много трудно да си намери работа, защото няма никаква квалификация, освен това няма близки около себе си, които да й помагат с отглеждането на децата ако все пак я наемат някъде. Тя разчита само на помощи и благотворителност, за да държи главата си над водата. Често й се налага да моли за помощ и да лишава себе си, само и само децата й да са добре.
Няколко години по-късно решава да се върне с децата си в родния им град, където съдбата й поднася нова изненада. Четири години след развода им нейният бивш съпруг е „много жив“ и живее в съседния до тях град. Тя мобилизира всичките си сили и кураж и решава отново да се свърже с него с надеждата, че той ще поиска поне да види децата си. Отново не постига искания успех и осъзнава, че трябва да продължи да се бори сама.
Когато децата й навлизат в пубертета, постепенно поведението им започва да се влошава в резултат от изоставянето от баща им. Тя е подложена на истински ад, защото двамата й сина започват да показват емоционални проблеми: суицидно поведение, депресии, болести, ниско самочувствие и т.н., а единият от тях е на път да бъде институционализиран. Въпреки всички тревоги, моята приятелка не спира да се бори за децата си, не спира да се моли за тях и да ги обича.
 |
| Milestone- Бебешки фотокартички- www.Reia.bg |
Независимо от всичките препятствия, които животът й поднася, моята приятелка не се отказва от вярата, че Бог няма да иска от нея повече, отколкото тя може да даде и няма да изисква да носи повече товар на раменете си, отколкото може да понесе. Тя всеки ден се старае да внуши на децата си ценностите на морала, които са липсвали в нейното детство. Винаги е откровена с тях за своите грешки и пропуски, с надеждата, че те ще се учат от живота й. Подкрепя ги във всяка тяхна стъпка и винаги се старае да ги насърчава, не за да са най-добрите, а за да бъдат добре.
След години синовете й поемат по своите пътища. Тя вече няма връзка с тях, но това просто е животът, любовта й към тях винаги ще е жива. Винаги ще се моли и ще се надява те да са добре, защото това са нейните синове. Те винаги ще си спомнят с любов детството, когато тя толкова храбро се е опитвала да ги предпази и да се жертва в името на тяхното щастие. Ще оценяват това всеки ден. Знам това толкова добре, защото всъщност това е историята на моята майка. Аз съм третото и най-малко дете и чак сега започвам да осъзнавам всичко, което тя е направила за мен и моите братя през всичките тези години откакто баща ни ни напусна. Всичко дължа на нея.
Така че за всички тези, чийто живот се е развил по същия или по подобен начин и се чудят дали това има смисъл и дали техните деца ще го оценят, аз казвам: Не се отказвайте! Един ден вашите деца ще са ви благодарни за всичко и ще оценят колко голям подарък имат те във ваше лице. Може да мине време, но един ден със сигурност ще чуете: Благодаря ти, Мамо!”
 |
| Софи жирафчето- www.sophiegiraffe.com |
Източник: www.plough.com