За "родителите-хеликоптери" и къде е границата между свободата и контрола


Всеки родител иска най-доброто за своето дете и това е съвсем нормално и разбираемо. Дори ни се иска да осигурим на рожбата си повече, отколкото можем и да дадем повече, отколкото имаме. И независимо, че идеята на всички ни е еднаква, то има милиони начини за постигането й. 
Има някои родители, които определено "прекаляват" в загрижеността си, защото техните добри намерения всъщност имат не толкова добри последствия. Къде обаче, е границата? 
Д-р Ан Дануълд, психолог и автор на книги за детско възпитание, нарича този тип родители "родител-хеликоптер". Според CNN Living децата, чиито родители се характеризират като "хеликоптери" могат да порастат отчаяни и депресирани. Ето и кои са характеристиките на "родителя-хеликоптер": 
Куклата с реални пропорции Lamilly- www.Reia.bg
Защо "родител-хеликоптер"
"Родителите-хеликоптер" са тези, които кръжат непрекъснато над детето си и при най-малкия проблем се намесват.  Някои специалисти дори ги наричат "танкове", защото искат да разчистят всичко по пътя на наследниците си, като поемат тежките удари вместо тях. Важно за тях е да знаят местонахождението на детето си и държат да контролират всеки детайл от живота му.
Обикновено подобен тип поведение е характерно за родители на деца между 11 и 18 години. Те се опитват да организират целия ден детето си, като се обаждат на на учителите за домашните, записват детето на спорт, на уроци по език или на друг вид извънкласна дейност. Такива могат да бъдат и родители на по-малки деца, като непрекъснато играят с тях и не им помагат да се социализират, а просто смятат, че те са достатъчни. Ако тези родители решат, че детето им може да има приятели, то със сигурност първо ще ги изберат по техните собствени критерии. 
Решавайки всички тези неща вместо детето си, тези родители могат със сигурност могат да повлияят на развитието на тяхното отроче. Това ниво на контрол може да попречи на детето да се научи само да взима решения, да се справя в различни ситуации и освен това то няма да умее да разпределя времето си правилно и да се организира. 
"Родителите-хеликоптери" правя всичко вместо децата си, докато те не станат на възраст, в която да отидат в университет. Въпреки, че много майки и бащи смятат това поведение по-скоро за полезно, то може да повлияе много зле на самочувствието и самооценката на детето. В една статия за ABC News, Хелън Джонсън, консултант по родителството отбелязва, че един родител, който до такава степен контролира живота на детето си, че общо взето върши всичко вместо него, може да го накара да повярва, че то не е достатъчно способно да управлява собствените си отговорности. 

Защо родителите искат да имат този контрол на живота на детето си?
Има няколко причини, които карат някои родители да кръжат на децата си и да контролират всяко тяхно начинание. Кои са те?
Add caption

--Страх от тежки последствия
Ако детето получи ниска оценка в училище или не се справя в извънкласните дейности, това може да накара родителите да се страхуват и да приемат всичко това като една голяма катастрофа. Техен предишен опит може да е причина за това и те искат децата им да не повтарят същите грешки и най-вече да не страдат както са страдали те. Всъщност всичките тези неуспех, страх, отхвърляне, непрестанна борба, от които родителите искат да предпазят децата си, са най-добрите училите. Това е мнението на д-р Дебора Гилбоа. 


--Тревожност
Светът, в който живеем кара родителите да искат да защитят детето си по най-добрият начин. Икономиката, пазарът на труда и изобщо случващото се в света като цяло са страховете на всеки човек. Притесненията на родителите заради тези фактори могат да ги накарат да контролират всяка стъпка на детето си, за да може то никога да не бъде наранено. 
Renolux- Количка Софи жирафчето-Париж- www.Reia.bg
--Свръх любов
Има родители, които в детството си са се чувствали игнорирани и не достатъчно обичани и обгрижвани и затова сега искат да компенсират тези липси. Прекаленото внимание, което те дават на децата си е запълване на празнотата, която те са чувствали в детството си. 

--Другите родители
Много често хората се влияят от мнението на околните и искат да им подражават. Когато едни родители виждат, че техни приятели обгрижват детето си много, те започват да се чувстват виновни, че може би не са толкова добри. Д-р Гилбоа твърди, че когато една майка чуе, че нейна приятелка е направила нещо за детето си, а пък тя не го прави за своето дете,  започва да таи чувство на вина и да се опитва да навакса с грижите. Вината всъщност е един от основните фактори, които отключват "хеликоптера" в нас. 

Какви са наистина последствията?
www.realsimple.com
Както вече споменах, всички родители имат добри намерения и правя всичко само и единствено от любов и загриженост. Къде е обаче границата? За да може детето ни да се развива пълноценно и да стане добър човек, който има своя гражданска позиция и умее да отстоява мнението си, то трябва да намерим златната среда в отглеждането и възпитанието. Да обгрижваме децата си прекалено не е добре, но и не можем да ги оставим на произвола, да правят това, което искат. 
Да обръщаме внимание на детето си означава да му показваме, че е обичано и прието, но в същото време да му разкриваме какви са възможностите на живота и да го насърчаваме да се бори, за да постигне успех. Просто трябва да умеем да изолираме стараха от това, което може да се случи или да не се. Не трябва да забравяме, че всеки човек се учи от своите собствени грешки, а не от грешките на родителите си и освен това когато сме сами, когато сме на ръба, тогава идват силата и волята и съответно справянето със ситуацията. 
В усилията си да помогнат на децата родителите-хеликоптери прекаляват с надзора и с предпазването от грешки. Това поведение обаче, може да накара детето да повярва, че най-лошото нещо е да се правят грешки и съответно да престане да опитва каквото и да било ново начинание. С годините тези деца става напълно зависими от родителите си и никога не усвояват уменията за изграждане на независимост и доверие в себе си. Ако мама и тате винаги са насреща децата няма да се научат да се справят нито със загубата и разочарованието, нито дори с евентуалния успех. 


Как да не бъдем "родители-хеликоптери"
--Децата трябва да имат достатъчно пространство, за да опознават себе си. Това включва да им позволявате да играят с приятели на двора или да тичат на открито. Ако родители позволяват на децата да бъдат свободни, в рамките на допустимото разбира се, то това ще помогне за изграждането на доверие.
--Позволете на детето да избира
От 18-я месец до 3-годишната си възраст детето започва да опознава своите чувства, в това време родителите могат да помагат като му позволяват само да избира дейностите си. Сложете всички играчки на достъпно място и недейте да казвате на детето какво да вземе, за да му е забавно, нека то само да избере. 
--Избягвайте да правите всички за детето
Позволете на детето си да разбере какво е разочарование, борба или неуспех. Трябва да се научите кога да отстъпвате назад, за да може детето да изгради доверие в себе си.
--Окуражавайте не потискайте
Когато вашето дете има нужда от подкрепа можете да му напомняте какво е постигнало до тук, без ваша помощ. Така то ще знае, че може, а в същото време вие ще си припомняте, че наистина понякога трябва да стоите в страни. 
Подаръчен сет в памучна чанта- Софи жирафчето-www.sophiegiraffe.bg

Източник: www.childrenparenting.com


Share on Google Plus

Happy mama

"Усмивка никъде не се продава, но има я в неограничен запас. Тя само като дар се дава и безкрайно ценна е за нас. Не трябва ти да си вълшебна, да омайваш с чудеса, а трябва просто да носиш името най-щастлива мама на света!"