Беше отдавна.........преди 11 години. Може би и затова вече мога да пиша за НЕЯ. Преди само при мисълта за изгубеното ми бебче се разплаквах, сега вече не, сега просто мълча.............
Бременността ми беше трудна от самото начало. Хормони за задържане, влизания в болница, лежане.............но в името на детето една жена е в състояние да изтърпи всичко.
Влязох в 28 гестационна седмица, когато една вечер прокървих.............Закараха ме при гинеколожката ми, която ми каза, че момиченцето ми се ражда и е добре да отида в болница в голям областен град, където неонаталозите са добри (живея в провинцията).
Без значение, че беше късно през нощта, декември, се качихме на автомобила и тръгнахме. В голямата, областна болница специалистите акушери ме прегледаха и казаха, че всъщност имам "лъжливо раждане". Включиха ме на система и си легнаха.
 |
На сутринта минаха визитация никой не ме прегледа дори, пошегуваха се, че термина ми наближава и да гледам да не родя точно на 8 март и така................... Никакъв видеозон, никакъв преглед. На въпросите ми, защо кървя, отговаряха, че е нормално.
Втората нощ в болницата беше кошмар към 3 през нощта бебето ми спря да рита. Отидох в дежурната стая на акушерките, а жената там ми обясни че "бебето ми просто спи". Аз знаех, че ТЯ не спи.
На сутринта след много молби благоволиха да ме прегледат установиха това, което аз вече знаех и ми сложиха система за предизвикване на раждане.
Родих дъщеря си сама в стаята, дойдоха да я вземат по някое време, а мен ме кюртираха без упойка. Виновни няма.
Мили мами, когато усетите че нещо не е наред с бременността ви, не чакайте! Ако един лекар не ви обръща внимание си намерете друг. Не чакайте! Сменете болницата! Сменете града! Направете всичко по силите си да запазите бебето си!
снимков материал: https://www.everydayfamily.com
0 comments:
Post a Comment