Една майка споделя: Раждането без избор на екип...

 Ето какво сподели с нас мама Барбара Пейчинова от Mums First Diary.....
"Здравейте, постът ми е по повод темата за раждането без избор на екип. Първото си дете родих в Англия, второто тук. Естествено, че от началото на бременността започнах да сравнявам как стоят нещата тук и там от първия ден до края, а и след това и съм меко казано озадачена как стоят нещата при нас. Още по-озадачена съм, че ние до толкова сме ги възприели за нормални и не чувам и виждам, някой да разисква проблемите, че така едва ли ще е възможна промяна някога. Първата небивалица за мен е изборът на доктор. Защо трябва да избираш доктор? Доктор се търси през девет планини в десетата, като за това сме получили поне 10 препоръки, проучили сме го в гугъл, групите, енциклопедиите и т.н. След това започва едно безумно плащане, което ние оправдаваме с това, че е в името на детето и здравето. А, даваме ли си сметка, че така подпомагаме по-ясно да се чертае разликата между държавна и частна практика и правим някои доктори по-алчни и безотговорни?Един лекар само се подвизава в държавната болница, а реално си върти частен бизнес в друг кабинет, където прегледите са платени, а следователно след това и раждането при него. За какво плащаме здравни осигуровки? За какво изобщо съществуват? Да станем държава с частно здравеопазване?! 

www.SophieGiraffe.bg

Нещата до толкова са се изкривили, че постъпваш в болницата да раждаш и чуваш определения от типа на "моя" и "ничия" пациентка. Докторите, които са "избрани" с опция избор на екип буквално държат пациентките си за ръка, докато останалите са разпределяни както дойде. Прочетох много ужас и страх по лицата на жените, които раждаха без екип? Защо? Защо трябва да се молим да сме добре и да се държат човешки с нас, когато искаме да получим това което ни се полага по право? Защо, винаги трябва да стигаме до задънената улица, че и раждането включително е продукт, който трябва да бъде закупен. Защо направо трябва да се отказваме да имаме второ дете или да стигнем до извода, че ще трябва да се платят едни пари. А първобитните условия в болниците? Къде се намираме? На никой ли не му се иска нормални болнични стаи, коридори и санитарни възли отговарящи на 21 век, а не такива от преди 100 години? Стискаме зъби, защото над всичко, най-важното е да сме живи и здрави. За щастие раждането преминава добре, и престоят в болницата и цялото преживяване остават само далечен спомен. Но одисеята не приключва с това. Започва се трескаво търсене на педиатър. Къде са добрите педиатри? Няма ги, няма места при тях, или са много далеч? Отново биваш насочвана към частна болница, където ще трябва да си плащаш за всеки преглед...

За сравнение в няколко изречения:

 - В Англия никога не ми се наложи да мисля кой доктор ще ме следи или къде ще родя. Отиваш при личен лекар, който те насочва към акушерка, започва следене на бременността през, което те подпомагат по всевъзможни начини. Вместо рецепти за куп скъпи лекарства, получаваш безплатни витамини, мостри, брошури и ваучери за плодове и зеленчуци. Раждането се осъществява в най-близката болница, а думата "частна" се използва само ако става въпрос за кралското семейство. Излишно е да споменавам какви са условията на болниците... А, когато живот и здраве бебето се е родило и вече сте изпратени вкъщи, не е необходимо трескаво да звъните и търсите педиатър, който да ви направи посещение. Такъв, отговарящ за района, в който живеете, автоматично се изпраща. Можем ли и ние така, някога? :) "

Барбара Пейчинова
Mums First Diary blog

www.Reia.bg

Share on Google Plus

Happy mama

"Усмивка никъде не се продава, но има я в неограничен запас. Тя само като дар се дава и безкрайно ценна е за нас. Не трябва ти да си вълшебна, да омайваш с чудеса, а трябва просто да носиш името най-щастлива мама на света!"